Черешката на тортата

Публикувано на КатегорииНовини

Тази вечер Ивайло Нойзи Цветков беше домакин в „Черешката на тортата“.
Петстепенното меню, което домакинът бе предвидил за гостите си включваше салата с тунизийски ревен, рукола от остров Сардиния, запечен фромаж дьо шевр и медено песто с арганово масло, естрагон и червен суринамски босилек.
За основно ястие Нойзи бе предвидил нещо по – семпло – ти бон стек, гарниран с черен трюфел от Парма, семпъл сос на базата на грейви, деглазирано с портвайн, безсолно масло от алпийски свободни крави и няколко цветчета ирански шафран, нежно поръсени с фин лимонов зест.
Богатото плато от френски сирена, включващо Мон д’Ор, Бофор, Moose Cheese и, разбира се, Beaufort D`ete беше придружено с няколко отлични бутилки Пино Ноар от района на Бургундия, реколта 1984 година.
Нойзи с трепет очакваше своите гости – Харалан Александров, доктор Михайлов, и Лютви Местан
„Оh mon Dieu, с положителност тази вечер в смисъла на онова киркегорско utrum clamorem sive rideat, non paenitet nihil ми се струва, че менюто е твърде дръзко за гостите ми. Например пошираните пъдпъдъчи яйца с пата негра, които мисля да поднеса с брускета заедно със салатата и няколко капки агуардиенте от Сантяго някак не импонират, в чисто философски аспект с dass elegant und immer ein Gefühl der kulinarischen Genuss“.
Нойзи запали свещите, пусна лека и неангажираща музика – „Трем в памет жертвите от Хирошима“ от Кржищтов Пендерецки и в този момент дочу потропване на вратата.
„О, изненадата за гостите ми“ – рече си Нойзи – „Някак неусетно настъпи времето, в което трябва да отворя портала към Spiritualis enim delectatio et spiritus volans es’.



Нойзи отвори вратата, където, облечени с фракове, стояха певците от хор „Инверсия на ракохода“ и диригентът им, маестро Карл – Евлоги Параскевов Караемануилов.
„Маестро, добре дошли. С какво ще изненадаме гостите тази вечер“ – попита Нойзи диригентът на камерния мъжки хор.
„Подбрали сме китка от чудесни, ведри и позитивни песни като например „Сладка смърт“ на Рюдигер Щокенбаумер, немски композитор – самоубиец от периода на ранния експресионизъм.
Ще продължим с „Postmortem“от Збигнйев Пшелестни – чешки композитор, който се задавил по време на обяд и бил изяден от сиамският си котарак, защото нямал близки и роднини.
За финал сме подготвили „Dies irae, dies illa“ из Реквием на Григор Стахилов – необикновен авангардист от Пирдоп, страдащ от циклофрения, както ще забележите, понеже половината част е написана в стил Бисер Киров, а другата половина е сякаш написана от Карлхайнц Щокхаузен, който е прекалил с абсент и невролептици“.
Нойзи с удоволствие изслуша анонса към програмата и настани хористите на прекрасни дървени столове, след което им наля по чаша вино, поднесе им плато със сирена и зачака своите гости…