ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА С ИВАЙЛО НОЙЗИ ЦВЕТКОВ II ЧАСТ

Публикувано на КатегорииНовини

ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА С ИВАЙЛО НОЙЗИ ЦВЕТКОВ II ЧАСТ

Досега в „Черешката на тортата“:

Ивайло Нойзи Цветков е домакин в „Черешката на тортата“

Гости са му Харалан Александров, Лютви Местан и доктор Михайлов

Нойзи подготва трапеза с петстепенно меню и размишлява за гурме ястията на трапезата

Пристига и изненадата за гостите – хор „Инверсия на ракохода“

Диригента разкрива на Нойзи великолепните и неангажиращи опуси, с които
ще бъдат забавлявани гостите



II.

Ивайло Нойзи Цветков подготваше последните детайли по вечерята.
На масата от севернокавказки кедър, принадлежала на Аркадий Фьодоров Несчастний – белогвардейски офицер от Питер, екзекутиран по лично нареждане на Феликс Едмундович Дзерджински през 1920 година в покрайнините на Старий Оскол бяха разположени сребърните прибори за хранене, закупени от една разпродажба през 80 – те години в Нюкясъл и принадлежали на сър Боби Робсън, който ги придобил на комар през 1957 година в Саутенд он Сий, графство Есекс.
„Ужасяващото усещане да притежавам част от декадентската история на Европа на тази, в своята същност, пост – фюжън трапеза, съчетала алиенацията на кулинарната деструктивност в своята своеобразна lacrimosa, в чистия смисъл de profundis обърканост на съставните си части ме кара да мисля, че Стравински е бил прав да изисква ред в хаоса на неопримитивното, а след като е постигнал реда, го е разчупил със същата тази неопримитивност в смисъла на онова древно Pugnare ignis absumet“ – рече си Нойзи и в този момент на вратата се почука.
Ивайло Нойзи Цветков отвори вратата, а хорът запя:
„Смърт! Отчаяние! Всички ще умрем, защото нашата алиенация подтиска егото ни и преключва нашето суперего до степен на дифузия и сублимация“ – част от текста на песента „Сладка смърт“ на Рюдигер Щокенбаумер.
„Здравейте, преславни господин Цветков“ – започна доктор Михайлов, който пръв престъпи прага на къщата – „за мен е върховна, но и сюблимна наслада да осъществя този полифонично – трансцедентален десант на вашата благородна, изпълнена с интелектуални въжделения къща. Нося ви този скромен подарък“ – и подаде на Нойзи томче с критични размисли върху редът на Фурие и мероморфната функция от холандския математик Ян ван де Брюкелен, написана на фламандски и старонемски.
„За мен, в смисъла на катарзисното великолепие, съчетано с отношението ни към абсолютната истина, в нейния възвишен, почти аморфен строеж, е истинска чест да бъда тук“ – допълни Лютви Местан, който поднесе на любезния домакин бутилка османски пелин от избата на Сюлейман Великолепни.
„Привет и от мен, господин Цветков! Усещането да поседим отново, като в доброто старо време и да побъбрим за антропологичната дифузия, центробежната и саморазрушителна фриволност и в известна степен рагресивната аритметична прогресия в смисъла на матричната експонента с плаваща някъде ad libitum в първичния космос рефлексия е сигурен знак, че ни очаква необикновена, но и важна за обществото вечеря“ – изрече Харалан Александров и подаде своят подарък – ръчно извезан гоблен „Генерал Атанасов уцелва корупцията“, направен по поръчка и облицован в позлатена рамка, точно копие на рамката на „Голата Маха“ на Гоя.
„Dies irae, dies illa
Salvet sectum infavila
teste David cum Sivila” – запя хора, а Нойзи с приветлив жест покани гостите да се настанят по местата си.
Вечерята можеше да започне.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ ТРЕТА