Римската Конвенция

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков седеше и четеше съобщението за Римската конвенция и авторските права във Фейсбук.
„Est hoc verum est? Numquid facies mea articulis Аudio Kostov“ – премина през главата му, но в този момент телефонът звънна.
Беше доктор Михайлов.
„Здравейте, господин Цветков“ – с характерният си провлачен маниер изрече докторът – „Завчера с Харалан и Гого Лозанов спорихме за субурдонацията в системата на девалвираща патриархалност и си помислих как вие бихте субскрибирали постфактум тази неосхизматичност в нейният прарафаелитен дисонанс, рязко контрастиращ с неолибералните догми на квазимодернизма“ – изрече доктор Михайлов и Нойзи дочу шум от посръбване на чаша с Лате Макиато – 70 процента арабика от Сурунам и 30 процента Робуста от Джибути.



„Salve, mi Doctor: In lux lucis of vestri question бих казал, че днес съм обсебен в аспекта на онова биполярно разстройство на Разколников от ужасяващата мисъл Фейсбук да се отдаде на Римската конвенция и аз да загубя правата над единственото, на което държа – meus ventus интервюта за дясното, Дикенс, Аудито на Костов и Opera philosophica quae tristis est creatus in gratia Britannica intellectualium in tertiam et quartam generationem“ – рече Нойзи и запали една от любимите си пури, донесени му от неговия приятел Мигел де Хорхильо де Сантандерос, доцент по семиотика в Pontificia Universidad Católica de Chile“
А междувременно Фейсбук вреше и кипеше!
Но двамата интелектуалци премисляха, съзерцаваха и скоро щяха да осъзнаят, че Луций Аней Сенека е бил прав, когато е казал „Aetate fruere, mobili cursu fugit“