Коледа с Нойзи

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков седеше пред пред претрупаната с коледни ястия маса.
На трапезата имаше всякакви гозби – сърми, свити от листа от младо зеле, расло в Лотарингия, люти чушки халапеньо, мариновани в арганово масло и балсамова редукция от Модена, млад бургундски фасул, пълнен в чушки, сушени от слънцето на Палма де Майорка, компот от личи, маракуя и узрели плодове от питахая.
На масата присъстваше и традиционният Шатрьоз, както и кашаса, агуардиенте, португалски абсент, който Нойзи обичаше на стайна температура, с бучка кафява захар от Парагвай, леко напоена в колумбийски ром и запалена със сребърното Зипо, принадлежало някога на сър Доналд Джейсън – легендарен втори вратар на Колчестър, застрелян по случайност от съпругата му по време на първата световна война.
„Heck, Nativitatis. Suus ‘sic amet. Miror, utrum vel non posmarkam gluten…“ – помисли си Нойзи и посегна към бутилката с агуардиенте, но в този миг на вратата му се почука.



„Кой е? 讓我困擾的這個聖誕之夜“ – попита Нойзи с раздразнение!
„Коледари, чичо Нойзи! идем да ти попеем за здраве! ਇਸ ਪਵਿੱਤਰ ਰਾਤ ਨੂੰ ਆਪਣੇ ਸਾਰੇ ਇੱਛਾ ਇਹ ਸੱਚ ਹੈ, ਆ ਕਰੀਏ“ – изрекоха няколко детски гласа.
С неохота Ивайло Нойзи Цветков отключи вратата си и вътре влетяха няколко момчета, облечени в народни носии, изработени по специална поръчка от Долче и Габана.
„Ой, Коледо, ой, Коледо, puer natus est ex Deo“ – запяха децата, а отзад им акомпанираха двама музиканти, които свиреха басо континуо и полифонични линии на виола да гамба.
„Изключителен сегмент“ – възхити се Ивайло Нойзи Цветков – „Семпли контрапунктични фрази, лека остинатност, остра додекафонична прогресия, без да се стига до инверсия в ракохода. Просто коледно дивертименто в политонално – алеаторична деградивност, в смисъла на онова шопенхауерово ratione voluntatis et temporibus“.
А децата се поклониха, гепиха една бутилка шатрьоз и няколко контрабандни хавански пури от масата и поеха към следващия апартамент в кооперацията, където живееше доктор Михайлов…