Ивайло Нойзи Цветков

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков седеше в студиото на предаването „Novus Sententia” и с небрежен поглед обхождаше интериора и хардуера.
Разкошна маса от рядък суринамски орех, изработена специално за кабинета на лорд Джеймс Алън Уорстършир – британски консерватор от първата половина на 20 век, починал от инфаркт след паметната загуба на „Колчестър“ с 6 на 3 от „Барнзли“ през 1948 година.
На масата стояха три златни кондензаторни микрофона „Neumann” придружени от дигитално – аналогови конвертори на „Apogee”.
Двете камери, закупени на търг от една малка кабелна телевизия в Нюкясъл премигваха в очакване на първите гости в предаването.
„Spero interesting interlocutors. Nescio, postulantes eis de electionibus praeterita seu de arte loqui“ – помисли Нойзи, но в този момент сякаш нещо в стомаха го присви.
„Ужасно е да изпитваш онова усещане за постмодерна неомаргиналност в смисъла на онова фройдистко Vieles von dem, was wirklich in uns ist – nicht ahnend, und was Bewusstsein ist unwirklich“ – рече си той – „Усещането е сякаш слушаш творба на Щокхаузен, интерпретирана от Святослав Рихтер и Татяна Николаева или още по – лошо – все едно четеш статия от Иво Инджев на руски“.
В този момент телефонът му звънна.



Беше Венци Мицов.
„Нойзиньо, аре да ядеме кюфтета ве“ – рече кюстендилския илитерат, а Нойзи въздъхна, отпи от чашата с 30 годишен The Balvenie и отвърна.
„Господин Мицов, за съжаление не понасям онази топка от кайма с неясна консистенция, забъркана в момент на истерично отрицание на здравия смисъл от хора, които Ab imo pectore се опитват да накарат среднобуржоазния бюргер да изгуби пряката си връзка с кашерната и аюрведическа традиция Absque omni exeptione. Приканвам ви да се храните здравословно и природосъобразно – хапвайте по малко фоа гра, за обяд яжте нещо простичко – кордон бльо с трюфел, тарт Татен, бьоф Строганоff, или пък, ако ви иде твърде ексцентрично, хапнете един съвсем прост омлет от яйца от персийска токачка с гхи, естрагон и шафраново масло“.
В този момент вратата се отвори и в студиото влязоха гостите.
Но Нойзи вече нямаше настроение за интервю и помоли да му донесат енфие, днешният „New York times” и чаша кафе „Kopi Luwak” с няколко капки ““Cointreau“ и бучка кафява захар.