Ивайло Нойзи Цветков

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков с досада чакаше да започне ефира на новото му предаване – политическото обзорно студио „Ut et ideam voluntatis Polititaka ut scilicet irascibilem et dilectione, et significatione negata”, което щеше да се излъчва всяка събота вечер в ефира на БНТ 2, а на запис – във вторник, в 15,30 часа следобяд в ефира на БНТ Свят.
В досадното суетене преди първия ефир Нойзи отегчено отпиваше от чашата си с Da Hong Pao Tea, в който тайно от досадния си екип бе капнал няколко капки 17-годишен, отлежал ром „Wray and Nephew“ за настроение и изящност.
Режисьорът трескаво крещеше някакви команди, но в този миг някой от апаратната извика – „Имаме ефир след 4, 3, 2, 1…сега”.
Нойзи се облегна в удобния стол, принадлежал на Уйлям Форсайт Стробъридж – масажист на футболният отбор на Форест Грийн Роувърс, който, на един мач със Стивънидж Бороу през 1957 година побеснял от едно неадекватно решение на страничния съдия и след мача го причакал пред съблекалнята, отвлякъл го и го убил, четейки му в продължение на 30 дни непрекъснато романи от Дикенс.
„Добра вечер, скъпи зрители” – започна Нойзи и се усмихна свойски – „както много пъти съм казвал, амбивалентната полиритмичност на съвременното ни, изпаднало в неудържима суисидална хистеричност общество има нужда, auf jeden fall да получи своята остинатна психосоматичност, поставяща ясна квазиконсонантна благоморфност, балансираща между онова кантово genius – quod est ingenii, qui non potest erudiri quia invent et doctrina. А сега позволете, след тези скромни, но изпълнени с пуантилистична невралгичност дисонантни слова да поканя своите гости.”
Тук на екрана се появи и шапката на предаването, която представляваше анимирани картини от Василий Кандински, придружени от музиката на Карл Амадеус Хартман и Ханс Вернер Хенце, ловко миксирани с индъстриъл мотиви от ранните албуми на словенските авангардисти от Лайбах и звукови инсталации от Карлхайнц Щокхаузен.
„Днес мои гости са новите коалиционни партньори – Жозеф Парафинов от партия „Да, България” и Станислав Станиславов от „Нова Република” – рече Нойзи и покани двамата гости да седнат на меката мебел, принадлежала на богата португалска фамилия, загинала по време на вуду ритуал в Сахара през 1975 година.
„Господа, нека да започнем с традиционният първи въпрос – Quam ad determinare numerum vnico pede politica et qui facit id quod – melius quam alii” – попита Нойзи.



„Спрете да говорите на този гаден комунистически език! Всички знаем, че латинския е изобретен от Жданов, за да изнуди Берия и че именно днес слугите на Жданов, все още живи и здрави, са на власт у нас и искат да ни накарат да пеем отново интернационала на латински, иврит, кастилски испански и други долни комунистически езици” – рече Станислав Станиславов от Нова република и показно извади 18 плаката на Путин, които започна да къса на малки парченца.
„Бъллгария! Свобода! Можем! Защото трябва! Хляб! Сила! Да бъдем светлина! Да бъдем сила! Да бъдем да!” – допълни Жозеф Парафинов и извади книга на учителя Дънов, която постави с отработен драматичен жест на масата.
„Добре, разбирам, това наистина са важни неща, но все пак, все пак…Свободата, Санчо, е не само на върха на копието, но и, sicut ipsi dicunt, тя трябва да ни носи онази неопримитивистична поанта на Schuld ist die Achtung des Rechts des anderen” – изрече с категоричен глас Нойзи, но в този момент гостите му реагираха рязко.
„Путин ли ви плати да говорите подобни неща! Вие, слуга на Газпром! Вие, който ядете руска салата и маате пелмени, а претендирате, че сте борец за демокрация. Вие, който дори не забелязахте, че докато Радан Кънев се бореше за истината и сам, тухла по тухла, демонтитра 7 партизански паметника в Угърчин, Исперих, Борован, Долна Козница и Йоаким Груево, мафията го преследваше и се опитваше да спре делото му!” – изригна Станислав Станиславов и изведнъж извади от джоба си том на Ленин и го запрати по водещия.
„Свобода! Мир! Синева! Мафия! Румъния! Маковей! Да сме Маковей! Да сме Румъния! Да сме да!” – рече Жозеф Парафинов и извади том с конституцията на Румъния, подписан от легендарния хуморист от близкото минало Мирча Кришан.
В този момент ефирното време приключи.
Омерзен, Ивайло Нойзи Цветков остави събеседниците си, които тръгнаха на митинг в подкрепа на отглеждането на декомунизирана целина пред министерство на образованието.
„Да, очевидно в смисъла на онова киркегорово мaxime ubi fama tacere non taces е твърде рано да разделяме отчайващата сонорна враждебност на политическия наратив от същността на посталиенацията в либерално –консервативното пространство” – си рече Нойзи и стана, защото беше поканен на премиерата на пиесата „Психосоматичната буржоазна алиенация”, написана от доктор Михайлов и посветена на Харалан Александров…