Ивайло Нойзи Цветков

Ивайло Нойзи Цветков седеше в хола и прелистваше за разтуха томче от Фихте, преведено на суахили.
„Accidit in puncto, quod non contigit in anno“ – помисли си Нойзи, след което ми мина на ум, че Фихте е твърде лековат за неговото настроение.
В този момент телефонът звънна.
Беше доктор Михайлов.
„Мастер Нойзи, мислех си за вас вчера, докато с трепетно удоволствие пишех някаква студия за алиенацията у левеещият градски социопат – либерал“ – изрече доктор Михайлов и поспря, за да посръбне от чашата с „Ърл Грей“.
„Докторе, както се казва, аd primos ictus non corruit ardua quercus“ – отвърна Нойзи и запали цигара.
„Мислите ли, че в тази объркана постделириумна ситуация бихме могли, Ad usum proprium да употребим изразът Cuiusvis hominis est errare; nullius nisi insipientis in errore perseverare“ – попита доктор Михайлов.
„Вчера си мислех за Местан и неговата In favorem наративност, макар че темата е доста комплицирано – суицидална, почти Ipso facto“ – рече Нойзи и погледна към стената, където един негов приятел – авангарден художник – бе нарисувал огромна неогеометрично – експресионистична версия на старото Ауди на Иван Костов.
А навън слънцето грееше, някак Ipso jure …