Ивайло Нойзи Цветков

Ивайло Нойзи Цветков посрещаше с отегчение последният IV почивен ден от Великденските празници.
На масивната маса от полинезийски дъб в кухнята му седеше чиния от стандфордски порцелан, в която се мъдреше недоядено парче панетоне, приготвено по традиция от гхи, брашно, смляно ръчно от Винченцо де Натале – седмо поколение собственик на антична мелница за семолина от Парма.
Разбира се стафидите бяха от Сицилия, а яйцата – от една ферма за свободни кокошки, собственост на Джулиан Чарлтън – бивш кондиционен треньор на Нюпорт Каунти, който впоследствие се бе заселил в Гватемала, където развиваше бизнес с кокошки, порода Jersey Giant.
Нойзи с досасда отпиваше от чашата си с Vintage Narcissus Wuyi Oolong Tea, подправен с няколко капки нискомаслено мляко и бучка тъмнокафява захар и прелистваше томче със стихове на Бодлер, превод на хаитянски креолски, език, който впрочем самият Нойзи намираше за мелодичен, но и смущаващ.
„Wenn Hindemith spielt polnische Volksmusikinstrumente für Reparatur von Abwasserkanälen unter Verwendung von“ – помисли си Ивайло Цветков, но в този миг телефонът му звънна с познатата мелодия на симфония „Турангалила“ от Оливие Месиен.
Беше доктор Михайлов.



„Скъпи ми Цветков, позволих си да ви обезпокоя в тази тревожно – соматична утрин, провокиран от кататоничния ступор на празната откъм градски либерали централна част на столицата“ – започна директно докторът.
„Радвам се да ви чуя, докторе!Hoc non comparari potest nisi per ultima cura superflua matutinam festivis de Vladimir Canticum Ampov -Grafa“ – рече Нойзи и с радост запали папироса, произведена от една малка фабрика в Санто Доминго.
„Мастер Нойзи, смятам, че в отчаяното и донякъде наврастенично самоунищожение нашето общество, преодолявайки ограниченията на суперегото си извършва инверсивно самокастриране, залагайки предимно на постмодерното неолевичарство в чисто неохегелиански аспект, което е по – скоро Semel scriptum, decies lectum, отколкото Manus manum lavat“ – рече доктор Михайлов.
А Ивайло Нойзи Цветков кимна с глава, отпи глътка чай и, поглеждайки таблета си, попадна на статус на партия „አዎ, ቡልጋሪያ“, в който пишеше – „Да сме козунак! Да сме да!“.