Ивайло Нойзи Цветков

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков привършваше трескавите приготовления за посрещането на новата MMXVII година.
В масивният хол с паркет от Quercus robur, донесен от Сундарбан, Бангладеш Нойзи украсяваше младата елхичка, подарък от професор Гунвалд Тоорботен Сигурдсон, преподавател по немска класическа естетика в университета на Гренландия, намиращ се в столицата Нуук.
Докато украсяваше гренландското вечнозелено дръвче с ръчно изработени играчки, направени от едно студио в Хайделберг от рециклирани стари книги на Гьоте, Хайдегер и Кристиан Томазиус, Ивайло Нойзи Цветков с неудоволствие дочуваше радиото, включено от съседа.
„Ноооова, годино, ноооова годино“ – пееше Богдана Карадочева а Нойзи постави поредната играчка, която имаше формата на Gonepteryx farinosa (вид пеперуда от семейството на Pieridae Duponchel) и изрече с видима досада в гласа
„Просто не мога да повярвам, че в своята вулгарно – депресивна настъпателност в смисъла на онова киркегорско Ubi incipit esse summum този индивид успява да трови интонационната среда с опуси, в които дори самият тонален център е разположен вулгарно, някак maxime vulgar.“
„Комшу, имам страхотна ракийка, искаш ли да минеш да ти дам едно килце за довечера“ – провикна се комшията и метна няколко кебапчета на електричеката скара, която бе поставил на терасата.



„Gratia non bibendum sublimatum in comoediis et ne participes sitis“ – отвърна първосигнално Нойзи, но после се сети, че съседът му е класически пролетарий, презрян илитерат и човек, който веднъж се бе изказал срещу старото Ауди на Иван Костов.
„Не, благодаря ви, драги господине, не бих се възползвал от вашата така щедра et quidem de инвенция да ме дарите с вашият гроздов балсам, за да задоволя нуждата си от опиянение и terribilis Vocatus veneficii“ – отвърна Нойзи и за да премахне досадата взе дистанционното на уникалната си стереоуредба „Bang and Olufsen“ и зареди диск с песни на „Pink Floyd“, аранжирани за троен симфоничен състав, смесен хор и четирима солисти от популярен и модерен естонски композитор – неоминималист.
„Иво, какво си пуснАл ве? Какво е това, да не ти се е прецакала уредбата ве? Тука нещо вие, детето се разрева“ – подвикна комшията.
А Нойзи махна презрително с ръка, посегна към рафта с напитките и си наля един малък A.E. DOR Soleil d’Austerlitz.