Ивайло Нойзи Цветков

Публикувано на КатегорииНовини

Както всяка събота по това време и днес Ивайло Нойзи Цветков влезе в любимия си ресторант „The Ultimate Gurme“, който се намираше в кокетна уличка, близо до петте кьошета в столицата.
„Garson“ – провикна се небрежно Нойзи и с лека досада извади от джоба си разкошен сребърен джобен часовник с гравюра на задния капак.
Оберкелнерът дотича моментално, носейки бутилка „Спейсант Гленвивет“, такава, каквато вип клиентът обичаше най – много – нискоминерална, слабогазирана, на стайна температура, за да не повреди гласните струни.
„Великолепен часовник имате, господин Нойзи Цветков“ – рече келнерът.
„Закупих го от един аукцион преди двайсетина години в Кемридж. Часовникът е принадлежал на Елиът Мортимър Стросбърг – футболист на Крю Александър в периода 1931 – 1937 година. Един ден, по време на мач с Колчестър Стросбърг успява да си вкара два автогола – единият след препречване пред собствения му вратар, който изпълнявал аут. А втория го вкарва самият той, след злополучно изпълнен тъч от дясно до вратата.
След мача, омерзен и с чувство за вина, Елиът се обесва, а часовникът е върнат на семейството му. Както би казал Дикенс – „Vita datur nobis usque ad ultimum minutis conditione ut defenderet“ – рече Нойзи и погледна дневното меню.
„Както винаги ли, господин Нойзи“ – попита оберкелнерът – „Капучино от манатарки с трюфел и рохкосварено яйце от папуняк, поднесено с гхи, соте от карамелизирани перлени лукчета и мус от фоа гра?“.



„Не, днес съм в настроение за нещо далеч по – дръзко“ – рече Нойзи – „Заложих 45 паунда за двойка на мача Нотс Каунти – Мансфийлд Таун и както се казва Si vis pacem, para bellum. Донесете ми моля кремсупа от щука с щипки от снежен краб. Бих пийнал и Шато Марго, но да не е от 1986 година – беше лоша година, а Vinum et musica laetificant cor“.
А навън, пред входа на ресторанта премина група фенове на Пирин – Благоевград, които бяха дошли в София за мач за купата на България с Академик.
„Semper Fidelis,Vae victis“ – скандираха ултрасите, а Нойзи поклати глава, отпи от слабоминералната вода и погледна отново часовника.
„Трябва да го навия! Aegroto, dum anima est, spes esse dicitur!“ – рече Нойзи и се зачете в малкото томче от Сьорен Киркегор, преведено на суахили…