Ивайло Нойзи Цветков

Публикувано на КатегорииНовини

Тази вечер Ивайло Нойзи Цветков бе решил да посети екологичния протест на коалиционния партньор ПП „In Vireta“, наречен „Втората по височина планина в България не е тестена закуска, приготвяна традиционно в събота и неделя от брашно, яйца, кисело мляко, сол, мазнина, набухватели и сирене“.

По пътя към сбора Нойзи реши да поседне в любимото си кафене „Urbana optimatium tristis primum medium XX saeculo“, намиращо се в една кокетна малка уличка в идеалния център на София.

– Bonsoir, Monsieur Цветков – изрече с благ тон в гласа си собственикът Спазмалгон Сметанов, симпатизант на ПП ДЕОС – какво да бъде.
– Отивам на вечерен ивент със скандиране, екстатично възвратно – постъпателни движения и размахване на различни хоругви, плакети, скрижали и както би казал Фихте – In menschlicher Hinsicht ist vorgesehen, dass das letztendliche Ziel notwendigerweise unerreichbar ist und der Weg dorthin – unendlich.
В този ред на мисли, отчитайки приповдигнатото ми настроение, съчетано с подтискащото усещане на отрицателните температури, бих желал да изпия някоя гореща напитка. Защо не едно панамско Нacienda La Esmeralda с 50 грама бенедиктин и мънико канела, портокалов зест и бита сметана?
– О, великолепен избор. Както би казал Хегел Es gibt keine abstrakte Wahrheit, die Wahrheit ist immer konkret – рече собственикът на заведението и мигом се запъти към машината за кафе, марка „van der Westen Speedster“, за да приготви ободряващата и стопляща напитка.

От уредбата в заведението се носеше тиха и приятна музика – „Le marteau sans maître“ на Пиер Булез и текстовете на Бретон отекваха някак предизвикателно левичарски в кротката дребнобуржоазна декорация на заведението, състояща се от старинна орехова библиотека, принадлежала на Асен Попставрев – първи братовчед по майчина линия на Богдан Филов, за когото се смяташе, че е бил един от любовниците на Айн Ранд, която, вследствие противния характер на същия създала теорията си за „позитивния егоизъм“.

По улицата преминаха няколко активисти на екологичното движение, които носеха плакат – „Нема Цеко, нема млеко, нема това – онова“.

– Я, ей го Нойзи бе! – рече един от протестиращите – Нойзи, що снощи Челси не можаха да бият Барса бе?
Ужасен, Ивайло Нойзи Цветков извади закупената от търг в Лондон малката копринената кърпичка, с която Джанфранко Дзола превързал пръста си, след като Денис Уайз го ухапал от радост при гола, донесъл купата на КНК за Челси през 1998 година и забърса потта от челото си.
– Уважаеми младежи, както сами знаете, презраният от мен Ницше, в опит да спаси обърканата си от напреднал сифилис мисъл заявява – In friedlichen Bedingungen greift man sich oft selbst an.
В този тъжен миг, използвайки темпоралната дифузия на обкръжаващата ни тревожна психосоматичност липсата на ясна фабула за бъдещето, придружена с онази остинатна помпозност на либералната схизма, белязала нашето виртуално алтерего в чисто фройдисткия смисъл на ego contra superego можем ясно да си дадем сметка, че отговорът на който и да било фундаментален въпрос може да ни доведе само до тъга, отчаяние и ламентозна инвенция, даряваща ни с ричеркарната същност на една фамозно – гротескна пародия на нидерландската полифонична сонорност.

В този момент келнерът пристигна с кафето, а младежите уплашено се дръпнаха и поеха към митинга, скандирайки:
„Да сме митинг! Да сме да!!!“.