Ивайло Нойзи Цветков обединяваше дясното.

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков обединяваше дясното.
За целта той бе наел една просторна малка заличка в Мусагеница, за която се знаеше, че е построена на мястото, на което през 1903 година лорд Джералд Стретфорд Робъртсън бе събрал няколко представители на елитната българска аристокрация и за първи път им бе разкрил правилата на футбола и връзката на играта с Редът на Фурие, мероморфната функция, матричната експонента и онова класическо observatio ad quadrigis ad victoriam в чисто ницшианския смисъл на онова In friedlichen Verhältnissen greift der militante Mann selbst an.
На масата до Нойзи седяха Рамон Сюлейманов Страхилов – Джоунз, член на долната камара на изпълнителния съвет на партия Да, България и Станимир Станимиров Станимиров от ДСБ, а до тях в кръг, облечени небрежно и слушащи индийски фолклор седяха представители на ПП Зелените и ДЕОСТ.
Земеделците ги нямаше, защото бяха на оран.
„Уважаеми аmici, fautores, artificesque dextro, приветствам ви тук, в тази паметна заличка, сбрала в себе си le pouvoir de la sagesse séculaire, но не в смисъла на онова кафкианско Jede Revolution hinterließ nur den Schleim einer neuen Bürokratie, а по – скоро в оня смисъл на хегеловото Sein ist reine Mehrdeutigkeit und Leer“.



Тук медитиращите коалиционни партньори запяха песента „Нема лево, нема десно, ом намах шивая“.
„Уважаеми господин Цветков“ – започна представителят на долната камара на изпълнителния съвет на Да, България Рамон Сюлейманов Страхилов – Джоунз – „Разбирам онова, което ми казвате. Но не това ни е събрало тук. За мен демокрацията е диктатура на закона и румънската съдебна система. Културата е диктатура на пианистите и художниците. И румънските художници. Спорта е диктатура на Козмин Моци, който е румънски футболист. Да сме спорт. Да сме култура! Да сме демокрация! Да сме да!“.
Тук коалиционните партньори запяха хоровата песен „Полиаморна пасакалия по мотиви от Моника Маковей“ и издигнаха плакат на учителя Дънов.
„Да, но в екзистенциалната същност на реверсивната скала, довела ни до драстична дифузия в квазиреволюционния и чисто либерално – полиморфен екстаз не ви ли се струва, че онова фройдистко Je einwandfreier ein Mann ist, desto mehr Dämonen hat er im Innern ни отвежда към безкрайната спирала на алиенацията и към безнадеждната нужда от екстатичност при дребният градски бюргер“ – попита Нойзи представителят на ДСБ.
„Така ли? И кой ви го каза това? Путин ли ви го каза? Олигархията ли ви го каза? Знаете ли как стисках зъби, когато гласувахме предното правителство? Не знаете, нали! Комунистче долно такова! Така стисках зъби, че ходих на зъболекар. А зъболекарят се оказа от АТАКА и ми пломбира зъбите с поялник и оксижен! И ми пееше песни от ЛЮБЕ и Муслим Могумаев, докато ме измъчваше, за да се откажа от свободата, демокрацията и антикомунизма“ – провикна се Станимир Станимиров Станимиров от ДСБ и извади плакат, на който бе изобразено как Радан Кънев обезглавява мафията с кухненски нож тип трион за хляб.
В този момент коалиционните партньори запяха песента „Мафията заколи, после с мене в Симитли“ и започнаха да замерят водещия Ивайло Нойзи Цветков с вафли Чайка, викайки – „Вън вафлите от Европейския съюз“.
А Нойзи се изправи, погледна всички с презрение и се замисли, че ius societatis bonum dolebant et impunita…