Ивайло Нойзи Цветков беше нервен.

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков беше нервен.

Коалиционните партньори от партия „Да, България“ го бяха поканили за лектор на ивента „Да, Бъдеще“, част от трилогията „Да, История“, в която щеше да има редица презентации, протичащи в три дни – „Да, Минало“, „Да, Настояще“ и „Да, Бъдеще“.

На сцената, решена в пурпур и екологична зеленина стоеше лекторът Виргиний – Стамат Ставрев Поливинилхлоридов – Джоунз, адвокат, специализирал се в правата на нудистите и нестинарите – вегани и произнасяше паметната си реч „Да, реч“!

„Мир! Свобода! Румъния! Пеевски! Лошо! Маковей! Добро! Да сме добро! Да сме да!“ – завършваше речта си адвоката и залата избухна в аплодисменти.

Нойзи погледна часовникът си, закупен от един аукцион в Сиатъл и принадлежал на доведената сестра на Стивън Стоун – личното роуди на Кърт Кобейн от ранния период на „Нирвана“, който бе сложил край на живота си, след опит да изслуша един след друг всички албуми на „Дейв Матюс Бенд“.



„О, за бога, тук не се чувствам в зоната си на комфорт“ – помисли си Нойзи – „С положителност онова киркегорво Maxime ubi fama tacere non taces не би подействало именно днес, в чистия смисъл на la salle a soif de ses héros, но дори това ме кара леко да се напрягам, усещайки, че срещата с тълпата и нейната квазиреволюционна екстатичност би довела до едно momentane Eruption und depressive Empathie. Не съм сигурен, дали бих могъл, в рамките на собствената си соматична тревожност да приознеса есенцията на остинатната си инвенция и да я поднеса на публиката така, че да се получи дуенде в смисъла на онази мисъл на Унамино – Algunas personas habrían creído todo si les hablasen en susurros“.

В този момент модераторът на събитието – членът на съвета на гражданските сили, контролиращи контактите с неправителствения сектор към изпълнителния съвет на горната камара на контролния съвет на партията Ставриета Страхил Карапопставрерва обяви:

„С радост ви съобщавам, че от името на нашите партньори в политиката тук, на форума е дошъл господин Ивайло Нойзи Цветков! Да сме Нойзи! Да сме Цветков!“

И цялата присъстваща публика стана на крака, скандирайки – „Да, Нойзи!!! Да, Бъдеще!!!“.

С жест на леко притеснение Нойзи пристъпи на сцената.
Отпи от чашата си с „Ърл Грей“, в която деликатно бе капнал няколко капки Appleton Estate за по – добър и остър вкус, почука на микрофона и рече:

„Уважаеми дами и господа! Днес, отчитайки иновационният взрив в чисто реверсивен ред, но по някакъв начин отричайки реминесценцията като главно изразително средство, искам да ви кажа, че онова ницшианско Wer auch immer mit Monstern kämpft, der sei vorsichtig, nicht so zu werden ми напомни, че в своето безнадеждно търсене на обетованата земя всеки от нас е усещал exsistentiae gravis ad portandum eam.
За това помнете, че не случайно Платон казваше – Ο καθένας βρίσκεται σε πόλεμο με όλους, τόσο στη δημόσια όσο και στην ιδιωτική ζωή, και ο καθένας με τον εαυτό του“.

Тук публиката стана на крака и започна да скандира – „Да, Платон, Да, Нойзи, Не, Цацаров, Не, Чайка!“.

А Нойзи смутено се върна на мястото си и отвори кутийката с енфие, която му бе подарена от Карлхайнц Щокхаузен по време на един авангарден концерт, проведен в подземието на замъка Драхенбург в Кьолн…