Евровизия и Нойзи

Публикувано на КатегорииНовини

Ивайло Нойзи Цветков седеше в хола и гледаше финалът на Евровизия.
Разкошният му 86 инчов телевизор, оборудван с аудиосистема Bang & Olufsen имаше допълнителни колони с еднотактови лампови усилватели, закупени от търг в Колчестър и принадлежали на Дейвид Стокфорд – дългогодишен масажист на футболния отбор на града, който наскоро бе бутнат от автобуса на младежкият футболен отбор на Мидълзбро по време на четиристранен турнир, проведен в графство Хартфордшър.
На сцената излезе дуета от Румъния и запя своята чудата песен, в която ясно се долавяха тиролски йодлери.
„Определено еклектичен опус“ – помисли си Нойзи и взе един крекер с лимец и спирулина, приготвен от малката бутикова пекарна „Favorite panem Ivan Kostov“ в центъра на Лозенец – „Сякаш певицата е била част от един австроунгарски сонорен масив, изповядващ по – скоро инвенцията в чистия и хомофонно – хармоничен аспект, без да се отдава значение на хипофригийската интонационна среда и хармоничната прогресия в репризата“.
В този момент на сцената се качи португалският изпълнител.
Момчето разпери немощно ръце, погледна с поглед, изпълнен с ужас и запя, размахвайки пръсти, което причини у Нойзи известен дискомфорт.
„Наистина, Зигмунд Фройд беше прав, когато казваше, че Leider drückte Gefühle sterben nicht. Sie führten sie zum Schweigen gebracht. Und sie weiterhin in den Menschen beeinflussen.“ – помисли си Нойзи, а певецът извиваше ли своето фадо, смесено с боса нова и депресивен джаз.
В този момент телефонът на Ивайло Нойзи Цветков звънна.
Беше някаква журналистка от Нова.



„Господин Цветков, в същността на онази мисъл на Хосе Ортега и Гасет El arte no tiene derecho a existir si se limita a reproducir la realidad, duplicando sentido enero бихме желали утре, в VIII часа и XV минути да ви поканим в предаването, за да коментирате Евровизия в компанията на Мондьо, Кондьо и Кордон Бльо, който е един нов, набиращ скорост авангарден художник от Радомир“ – рече журналистката, а Нойзи погледна с отегчение, наля два пръста “ Dalmore 62 Single Highland Malt Scotch Matheson“ в кристалната чаша и отвърна.
„Увабаема госпожице, разбирам вашето cupiditatis impatientia iubens spe tua vera, но нямам намерение да коментирам трансцеденталната същност на този, изолиран от своята концептуална фундаменталност форум. Не бих сложил името си сред вопиющите почитатели на тази квазитонална депресивност, породена както от непознаването на материята, драматургията и елементарното тълкувание на три – петделната форма в инфантилната и същност на период с повторен строеж, така и от гнилата поетика, елементарността на петстъпният хорей и двустъпният амфибрахий.
Мога само да пожелая успех на българската песен, макар че и тя няма нищо общо с додекафонията, алеаториката и Klangfarbenmelodie, а още по – малко с усещането ми за синкретичност, скрита полифонична задъханост и усещане за златно сечение“.
Нойзи затвори телефона, ядосано пое една пура „Fuente Don Arturo AnniverXario“ и погледна към стената, на която стоеше гобленът „Радан Кънев разгражда моделът КОЙ“.