Tags

Related Posts

Share This

МАМА И РОБОТИТЕ

 

робот

автор: Ралица Делиганева

 

В-к „Сладкопойна лира- вестник на петата възраст” е седмичник с регионално литературно влияние. И не само регионално, защото най-популярният телевизионен професор на Отечеството (самият той представител на петата възраст ) дава съвсем доброволно Благословията си за издаване на вестника. Даже известният професор споделя и разпръсква хвалебствени мисли , размисли и размишления ,с които вестникът се нарежда до няколкото други престижни издания – литературни трибуни на гр. Вакарел. Към вестник „Сладкопойна Лира” се обърна притеснената дъщеря на г-жа Ладия-Лавандула Вихрониева – Варналиева (за краткост Л-Л.В.В.) ,потомка на стар вакарелски род, произхождаща от семейство на царски офицер и домакиня .Притеснената дъщеря се обърна към редакцията с молба за помощ.Тя ни помоли да разкажем ужасната история на нейната майка. Публикуваме писмото без никаква редакторска намеса.

„ Скъпа редакция ,

Пише ви Хортензия Христофорова Варналиева-Възкресенска ( за краткост Х.Х.В-В ). Ужасно съм притеснена за моята майка Ладия – Лавандула Вихрониева Варналиева ( за краткост Л-Л.В.В. ), за нейното лично здраве и сигурност.

За 75-ия рожден ден на мама, за нейния светъл юбилей, аз и моето семейство и подарихме Таблет. Мама първоначално много се зарадва, защото щяла с таблета да обиколи всички Художествени галерии по света. И ние много се зарадвахме, защото мама нямаше да бъде самотна ( аз се преместих да живея от Вакарел в друго населено място на територията на нашата Родина ).

Всичко се развиваше повече от разкошно до момента , до който си тръгнахме от родния Вакарел завинаги.

Тогава се случи най-страшното!

Мама откри Гугъл-а. Това беше фатално за нея, в последствие както за мен, така и за моето семейство. През Гугъл-а на Таблета мама откри един нов свят, но този нов свят не беше обикновен и добронамерен. Това беше Светът на Роботите ( така мама наричаше защитните кодове при регистрация в различните сайтове ). Те – Роботите искаха да завладеят нашия свят, нашата мила планета Земя, като завербуват мама. А мама искаше само да пита Гугъл-а за лекарство,което да я избави от ужасния сърбеж. (тя трудно живееше с него през последните 40 – 50 години ). Но там я чакаха Роботите. Тя питаше за лекарството , а те я караха да попълва някакви разкривени Кодове. Мама вземаше голямата Лупа ( наследство от баба ).А ползваше лупа, защото очилата, които купуваше от Магазините за един Лев, бяха вече счупени. Уви, напразно.Нови и нови Кодове я нападаха. Роботите бяха безмилостни. Но мама не се предаваше.

Обърна се първо за помощ и морална подкрепа към котарака Инокентий ( на галено Кънчо ), любимия домашен уличен аристократ. Той изслуша търпеливо вълнуващата история на любимата си стопанка. И започна да мърка напевно, с честота 14-16 Hz, с надежда, че тревожността на мама ще изпадне в сходно честотно трептене с котешкото му мъркане. Но ,уви, напразно! Дори и приложената от Инокентий, на галено Кънчо,биорезонансна фелино-хуманоидно модулираща психотерапия ( по-известна в медицинските среди като закодирана абревиатура – БФХМП ) не успя да помогне.

 Тогава дойде ред на благоразположените и съпричастни съседи от блока.

И повика Кирчо, усмихнато съседче от първия етаж, за да и помогне с Кодовете. Но и той не успя. Повика и леля Цанка, отзивчива съседка от четвъртия етаж, съпруга на виден вакарелски екстрасенс, с лечителски псевдоним Доктора, но и тя , леля Цанка, не успя да се справи.

Но мама не се отчайваше толкова лесно и бързо. Тогава реши да напише трогателно и същевременно заплашително писмо, адресирано към Роботите. То гласеше : „ Уважаеми Роботи, пише ви една 75 годишна пенсионерка, както е видно и от ЕГН-то. Аз имам проблеми със зрението,освен това не чувам добре (мама беше уважавана вакарелска учителка и страдаше от професионална твърдоухост ). На всичкото отгоре не говоря с ясна дикция, защото нося протези, които обаче не са направени професионално и качествено,освен това и не са ми по мярка. Уважаеми Роботи, ОСТАВЕТЕ МЕ НАМИРА !!!”.

Но Роботите бяха безпощадни към мама.Те искаха да я мъчат до последно и пращаха нови и нови Кодове, все по-сложни от предходните. Тогава мама предприе нова мярка – да се отърве от интернета, като го спре. Отново с обади на Кирчо, съседчето, и заедно двамата звъннаха на интернет-доставчиците. Мама не чуваше добре, а Кирчо малко фъфлеше, и затова и двамата не можаха да се разберат с любезната оператор-телефонистка.

И дойде най-страшното! Мама се отчая ! Разплака се и плака цели 48 часа без да спре. Даже тайно беше решила да ми върне проклетия Таблет с куриер, като пусне експресна поръчка за доставката.

И тогава Чудото стана ! По домашния телефон в събота преди Великден , към 16,15 часа й се обади Станка      ( ние й викахме Сиса ), нейната сватя от ул. „Костадинка Трайкова”, №35 А,улица, намираща се в покрайнините на Вакарел. Сиса, понастоящем също пенсионерка с разнообразни здравословни проблеми, като най-тежкият и непоправим бе проблемът с краката, също не можеше да излиза от вкъщи и само говореше по домашния телефон със своите близки роднини. И Сиса попита мама : „Как си , Ладе?”. А мама й отговори : „Зле съм, Сисе! Плача! ”, „Защо плачеш ? Да не би да си болна?”- продължи загрижено с въпросите сватята. ”Не съм болна – през сълзи изля душата си мама – Роботите ме нападнаха и не ме оставят намира! И затова плача вече цели два дни и цели две нощи подред…” Сиса се прокашля смутено, но след това замълча . Мълчанието продължи около една минута и 13 секунди. Мълчание, пробождащо тишината, замислено и същевременно недоумяващо.  Сиса , а и никой от роднините, не разбра нищо от казаното от мама. Но въпреки това ,по необясним за всички начин, Сиса , мамината сватя, успя да помогне и окуражи разтревожената ми майка. Да помогне на мама в безпощадната битка с Роботите.

      И Чудото стана!

Те, Роботите, я оставиха намира ! Тогава мама откри Гугъл-шрома (б.а. – Googlechrome ) и изтри стария Скайт ( б.а. – Skype ) и намери най-накрая търсените от нея скайтове (б.a. – сайтове ) за лекарства за сърбеж. И се успокои ( и от сърбежа , и от Роботите ). И спря да плаче. И започна да спи спокойно нощем.

Уважаема Редакция ! Това е много, ама много накратко, историята на мама Ладия – Лавандула Вихрониева Варналиева ( за краткост Л-Л.В.В. ) от гр. Вакарел. Ужасно съм разтревожена, че Роботите само временно са спрели да тормозят мама. Докато измислят нов , по-коварен план как да я вербуват, за да завладеят нашия свят, нашата мила планета Земя.

Моля ви, помогнете на мен – Хортензия Христофорова Варналиева-Възкресенска( за краткост Х.Х.В-В ), но най-вече на моята майка – известната и уважавана начална учителка , по настоящем скромна пенсионерка с много здравословни проблеми – Ладия – Лавандула Вихрониева Варналиева от гр.Вакарел ( за краткост Л-Л.В.В. )!

Благодаря ви предварително!! „

   С Уважение и надежда,отчаяната и разтревожена : Хортензия Христофорова.Варналиева-Възкресенска

 

Снмка:

automedia.investor.bg