ТРАГЕДИЯ!!! ВИЖТЕ ИСТОРИЯТА, КОЯТО ЩЕ РАЗПЛАЧЕ ЦЯЛАТА МРЕЖА!!!!

Публикувано на КатегорииНовини

ЕЕГ

Към редакцията на РАЗКОШНО се обърна господин Трактор Ставрев Аргиров от град Омуртаг с молба да разкажем за ужасна трагедия, случила се с него.
Публикуваме писмото без никаква редакторска намеса.

Скъпа редакция на РАЗКОШНО! Пиша ви, защото съм отчаян, уплашен и знам, че само вие казвате истината такава, каквато е, без да се плашите от властта, рептилите, илюминатите и тайните общества в България.

Kазвам се Трактор Ставрев Аргиров и съм роден в град Омуртаг през 1972 година.

Кръстили са ме с това странно име, защото баща ми беше земеделец и голям почитател на Пол Пот, Муслим Могумаев и Цола Драгойчева.
Към последната изпитваше такава страст, че дори имаше специално направена тениска с нейния лик, която той мило наричаше ДРАГОЙКА.

През 1976 година аз внезапно онемях. Без никаква причина един ден понечих да кажа – „Тате, искам още мусака“, но вместо това издадох някакъв металически звук, напомнящ скърцане на несмазана врата и бях дотам.



Тръгнахме по доктори – логопеди, психиатри, невролози, УНГ специалисти. Навсякъде отговорът беше един и същ – изследванията са нормални, детето е здраво и медицината няма обяснение.

Само един по – радикален УНГ специалист от болницата в град Симитли предложи на тате да ми капвал по няколко капки грес в попарата сутрин,за смазване на челюстите.
Истината е, че в момента, в който онемях, аз получих дарба. Започнах да пиша на френски, фламандски и иврит.

Заради тази моя способност накрая бях прибран за около половин година от военните, които в специална лаборатория, намираща се под земята в село Раковица, близо до Елин Пелин ми правиха всевъзможни изследвание – ЕЕГ, ЕКГ, кръв, урина, вегетоскопски изследвания, биопсия от мозъка, ректоскопия, гастроскопия и цитонамазки.

Когато военните ме пуснаха, семейството ми вече го нямаше.

В къщата, в която живеехме в Омуртаг сега живееше друго семейство – жена, мъж, две деца и 8 годишен неаполитански мастиф на име Панкратий.
Останал без дом и семейство постъпих в католически приют в град Раковски, пловдивско.
Там пишех труд, оборващ теорията на относителността на Айнщайн, както няколко студии върху немската класическа естетика, додекафонията, Платон и полинезийската кулинария.

Така живея и до днес. Имах жена, но тя ме напусна, защото нямаше с кого да си говори.
Имах няколко приятели, но и те ме зарязаха, заявявайки – „Тоя е толкова надут, че не обелва една дума!“.
Останах сам, безмълвен и с огромна рана в душата си.

Докато преди няколко дни се събудих, отворих уста и най – ненадейно започнах да говоря.
Откакто започнах да говоря обаче започнаха да се случват ужасни неща – във видинско имаше потоп, станаха много автомобилни катастрофи, двама мои съседи полудяха и ги прибраха в психиатрията а Графа пусна нова песен.



Докато снощи не попаднах на неиздавана глава от книгата на леля Ванга, в която има цитат – „Кога Тракторо задума, муцинката ке се сдроба у целио свет!“.

За това ви пиша с огромна мъка и тревога в душата – смятам, че леля Ванга е предсказала моята история и че това вещае идването на страшния съд!
Реших да ви пиша първо на вас!
Пазете си и имайте едно наум!
И бдете за страшните конници на Апокалипсиса!

Ваш Трактор Ставрев Аргиров

Снимки:

ua.convdocs.org

Коментарите са изключени.