Tags

Related Posts

Share This

РАЗКОШНА ПОЕЗИЯ ОТ САМАНТА ПЕНЕВА ГРИГОРОВА – ЕСТЕРХАЗИ

 

дворец

Саманта Пенева Григорова – Естерхази е родена през 1956 година в китното селце Йоаким Груево – област Пловдив.

Като малка започва да свири на акордеон в читалището на родното си село.

Малката Саманта развива такова маниакално влечение към акордеона, че веднъж, оставена от родителите си сама, свири над 14 часа, докато припада от изтощение, а акордеонът и се разпада на съставните си части.

Притеснени, родителите пращат малката Саманта на лечение в София, в психиатрията на Четвърти километър. Там тя се запознава с младо момче, което говори немски.

Момчето се оказва потомък на прочутия род Естерхази. Двамата се влюбват, бягат от психиатрията и, скрити в багажника на български ТИР, превозващ стоки за западна Европа отиват да живеят в родината на младия Естерхази.

Властта обявява Саманта за безследно изчезнала, а родителите и скърбят за нея.

Години след това, в началото на 80 – те те внезапно получават по пощата колет – Акордеон Велтмайстер, 120 баса. Така те разбират, че дъщеря им е жива, здрава и в отлично състояние на духа.

Саманта се завръща в родната си за първи път през 1989 година и е една от създателките на Либерална партия – Перник, която за съжаление бива смачкана от политическото статукво у нас.

Разочарована, Саманта се връща в Австрия, където е уважаван контактьор с извънземни и е единственият екстрасенс, осъществил по време на спиритически сеанс контакт с духа на доктор Менгеле, който по време на сеанса и споделил, че страшно много харесва кисело зеле и голи снимки на Гьобелс.

Саманта Пенева Григорова – Естерхази е авторка на 2 стихосбирки:
„Самотната прелест на румънската тоалетна“ и „Одеалото, с което завих Сатаната“, която е преведена на иврит, естонски и финландски.

Днес ви предлагаме няколко стихотворения от Саманта Пенева Григорова – Естерхази.

офицер

ЖЕЛАНИЕТО НА ДЕЖУРНИЯ ОФИЦЕР

Моята любима спи
да повикам ли такси
да повикам ли съдбата
да довърша ли делата

Да заколя ли козичка
да почерпя ли с мастичка
да се гмурна ли в реката
да запаля ли колата

Да отида ли в Триград
да се срещна ли с отряд
в който с двама партизани
да засееме банани

Нощ е, нямам грамофон
тъжна стая
блед кашон…

стара къща

СТАЯТА НА БАБА

Пирон
на него
висят
2 рокли
кърпа за ръце
използвана
за да превържем раните
на млад
тореадор
пострадал
в битка
с бик
хранен с жълъди
люцерна
мащерка
и магданоз
А баба
вари картофи
и пече ракия
контрабандно
после ще я продаде
за да ми купи
рокля
жартиери
сутиен на Кристиан Диор
и няколко таблетки
„Лексотан“
за да не ставам нощем
и да стрелям по съседите
с въздушна пушка…

весело гробще

ЕПИТАФИЯ

Почивай в мир, приятелю Никола
преяде с мусака и хвърли топа
а твойта недопита Кока кола
ще дам на Ной
да я опази
от потопа…

 

Снимки:

 

ru.wikipedia.org

libfoto.ru

www.andrey-andreev.com

planettours.wordpress.com